Бу ам да ма ба – Краси на 9 месеца

Преди 9 месеца Краси беше пашкул, който мрънкаше, когато искаше да го обърнат на другата страна, сега е 9 килограмов звяр, който мрънка, когато не му позволяваш да дъвче кабела за телевизията. Когато му писне да дъвче споменатия и всички други кабели им  изнася реч от едносрични думички. Когато и това му писне започва да реве, защото го болят непробилите зъби. Общо взето Краси води пълноценен бебешки живот. Борбата с обувките, която прибързано обявих за спечелена, продължава с пълна пара. Оказа се, че дори най-малкият номер му е малко голям (фин младеж с фини крачета), та успява без усилие да ги свали. Котката Мита има някакъв спор с тия буйки. Съска им, бута ги и въобще се чувства крайно подразнена от пасивното им поведението. Краси пък все по-успешно я хваща неподготвена и дърпа я уше, я мустаци, я лапа – каквото докопа. Трябва да измисля начин, да го науча, че не всички котета са Мита и не трябва да закача всяко кръчмарско коте, освен сервитьорките във Ветрило и Танкиста. Както обикновено след изчерпателната информация идват няколко разтопяващи снимки от албума във Facebook.

always coca-cola

Кой е обърнал телевизора настрани?!

с блондинка в парка

аааа така не е честно, теб не мога да те оскубя

виден кръчмонавт

Тези прекрасни сини очи ги има от майка си. Да не сте посмели да кажете, че само на баща си прилича. По тоя въпрос няма свобода на словото.

Пет неща, които ми харесват

Напоследък всички са се заели да обяснят какво не харесват, какво ги дразни, какво ги натъжава и въобще ранната зима действа изключително ефективно в посока всеобщо депресиране на едрия рогат добитък. Някои по-болни мозъци ни убеждават как обичат всичко гадно в живота си, очевидно не правейки разлика между тънка ирония и обикновена шизофрения. Местните поетите ни заливат със стихове от пекарски формички. На мен тия работи не ми се отдават. Ще направя това,  в което най ме бива – ще класирам нещата, които харесвам. Няма да има крадени ранни стихотворения на Лилиев, няма да има и бебешки работи. Дишайте спокойно… Ууууусаааааа. Позициите както обикновено ще бъдат пет, мързи ме за повече. Оммммммм. Да започваме.

5.  Английски футбол и Тотнъм.
Много държа да е по Диема. За разлика от останалите, анализите импомагат все повече и повече да научавам за футбола и да го оценявам, а коментарите им не са изпъстрени с клишетата на Мичмана. Харесвам точно английски, защото нямам нерви да гледам как 22 италианци се чудят как да не вкарат гол.  Испанците пък имат нужда някой да им каже, че футболът е отборен спорт. За немците топката се рита силно напред пък каквото стане. Колкото до французите, те ритат топката, но после забравят да я гонят. Англичани са го измислили тоя спорт и те го практикуват най-добре. А от всики англичани най-добре ринането, гоненето и отборстването го знаят шпорите, защото audere est facere.

4. Игрите във Facebook.
В момента играя активно кафенето. То са манджи, то са десерти, то са аламинути и всякакви балвочи каквото само един запален интерактивен готвач може да измисли. Има едно ястие, което искам да опитам, ама няма от де. Казва се вампирски пълнен стек. Трябва да ида някой път в някой ирландски пъб да видя що за животно е това. Друг освен ирландците (и аз) едва ли би посегнал към нещо с толкова показателно име. Поканите от другите за тия игри обикновено посрещам с игнор (освен ако не е някой жесток подарък). Ако някой е твърде настоятелен задавам, да не получавам покани от съответния потребител и светът става малко по-розов, някъде към черешово избива.

3. Хапване, пийване, цигарка…
Май чревоугодничеството е един от смъртните грехове, не си спомням, но със сигурност е грях. Ако за това се ходи в ада, то аз ще трябва да страдам няколко стотин еона за да изкупя прегрешенията си до този момент, а трябва да ви кажа, че имам още ужасно много време за трупане на нови. В момента най-обичам японското суши, по-точно узамаки (може и да не е баш така името) Филаделфия. И да готвя обичам, ама не колкото да ям. Злоупотребявам доволно с бяло вино, кока кола и чист никотин от електронна цигара.

2. Русата лелка на шанда за месо във Фантастикото в Стрелбище
Обичам я почти колкото обичам месото на щанда й. В Била месото е по-добро, ама я няма русата лелка и нейното „Какво искаш слънце?“. Искам пилешки бутчета, телешко, понякога, светотатство, свински ребърца. Много хубаво ми се получават ребрата – слагам ги са поседят няколко часа на стайна темперетура с разни мерудии и задушени в пликче от Била, после в намаслена тавичка с фолия, три часа на 100 градуса  – пИрИфектно… Отплеснах се. Та Русата лелка освен, че ми казва „слънчице“  (при това толкова искрено, че почти й вярвам) винаги отговаря на репликата „Ей онова“ с „Това онова ли е?“, е как да не пазаруваш от такава свежарка.

1. София в зимна вечер.
По принцип няма нужда да е зимна вечер, но обичам неприлично много зимата . За даобичам София спазвам едно правило -  в колата слушам Джаз ФМ. Хората често си мислят, че обичам зимата защото снега затрупва боклуците. Грешка – софийските боклуци не може да ги затрупа снегът, а дори и да успее, те често продължават да мрънкат до последен дъх. Добре, че са здрави копелета, иначе София би била някак безлична като Благоевград без кифлите, Преник без простаците, Пловдив без лудите или Варна без мутрите. Пак се отплеснах.

Обувките и техните врагове

За Краси дойде онова особено време в живота на всяко бебе, в което то открива за какво наистина служат краката. Природата явно държи на многофункционалността на крайниците и затова им е измислила куп приложения.  Освен че са много подходящи за ядене (краката), смукане и ритане (пак краката), те стават и за ходене (все така краката).  В тази връзка ми се наложи да водя първата голяма битка – обуването на обувките. Всъщност това е втората голяма битка, първата е да разбера какви обувки точно трябва да му купя.

Сражение първо: Сандалите

Тези много сладки малки сандалки трябва да започне да носи към 6-тия месец. Тамън за лятото да е готин пич с маркови сандали. Не би, той заподозря намеренияна ми – изпъна крака в шпиц, сви пръстите и така и не успях да му ги сложа. За мое шастие не останаха неупотребени, подметката им се оказа много добро чесало за зъби. Все още се използва с горямо усърдие. Битката бе загубена, но войната те първа предстоеше.

Сражение 2: Маратонките

Босото премирието продължи до есента. С решителността на командос идиот започнах да натъпквам краката му в тези маратонки. Резултатът пак беше шпиц и свити пръсти, а в допълнение и рев до небесата. Бутах, натисках и тъпках, но все така безнадеждно. Оттеглих се в размисъл. Гладкото на мозъка ми роди гениалнта причина за поражението: очевидно е, че са му малки. Трябва да му се купят по-големи обувки с по-лесно отваряне и затваряне, разбирай лепки. Краси пак беше победител, но вече знаех как да спечеля войната.

Сражение трето: Буйките

Тези буйки ги купих от халите в Пловдив. 20-ти номер. Какво се хилите, от къде да знам каква им е номерацията. В тази битка дейно участие взе хасковската му баба му. Двете обиколихме юнашки и взехме тези, които успяхме да му нахлузим. Въобще, ама изобщо, не ни дойде на ум, че може пък да сме ги нахлузили, защото са му… големи? Понеже му бяха големи (и все още са) му падаха, а стъпалото му нямаше как да се изправи вътре, защото имаше достатъчно место да си седи свито. Това беше пирова победа.

Последно сражение: буйки за прохождане на КиК

Вече бяха напълно отчаяна, защото всякакви мерки, видове и типове обувки не можеха да застанат на краката на тоя мой упорит като дребен рогат козел (нали е козирог) син. Тогава, по време на едно от моите кръчмарски пребивавания в Южния парк, майка ветеранка демонстрира как може да му се сложи обувка за 5 секунди. Реших, че е крайно време да спечеля войната! Започнах да диря буйките за прохождане на Колев и Колев. Кракът на Краси обаче се оказа неочаквано фин – стана му едва номер 15-16 при това от по-скъпия модел – гъзарчето на мама. И това му е малко голямо, ама по-малко няма. Поне има нещо на краката…

10 окт 2009

Преди два дни водихме Краси на преглед. Вече е 8700 грамчета, продължава да е 70 сантиметра висок. Зъби няма, но от този месец започва да яде стабилно риба всяка седмица. Когато порасне ще яде риба два пъти седмично. В нашето малко спретнато семейство рибата е на почит. От другата година и рибари ще го раздаваме. Само да намерим кой да ни научи, че нещо никакви ни няма.

Днес боядисваме стените в барлогата с ламиниран латекс. Това чудо се оказа много скъпо, бе! 500 кинта за латекс дадохме. Чак ме боли като си спомня. Грунд се оказа, че не ни трябва, та сигурно поне 60-тина лева ще си върнем. Освен това ще махнем най-накрая изцяло ужасната стена. Скоро ще е викнем и майтор да ни направи плановете за мебелите и кухнята.

Настъпиха дребни промени в блога. Има две нови опасни връзка – Кино Трактор и Стара София. И двата блога са свежи и доста любопитни. Махната е рекламата на Аукро, защото и без това е напълно излишна, не прави приходи, а сайтът става все по-опасно място за продавачи и купувачи. Мондо скоро ще пуснат нова игра. – Мондо Вет. Както можете да се досетите, ще имате възможност да управлявате метеринарна клиника. За съжаление все още не са пуснали рекламните материали за нея, както и за предишната – Мондо Натуро. Надявам се скоро да го направят. Все така си нямам кауза – не мога да намеря нищо смислено.

Най-новите приключения на Диванения Картоф

Много пъти съм си признавала, че обичам кока-кола, цигари и телевизия. Всяко година ви информирам най-прилежно за основните моменти от третото. Дойде моментът за 2009-та.

Първо да се изхаля: зехме си 32 инчово LCD Филипс за новото жилище, но го сложихме в голямата опразнена спалня в старото жилище. Така, това си беше чиста хвалипръцковщина. Второ да обесна, че това не е точно класация, но неподражаемият ми талант за подреждане на неподредимото ще се прояви в пълна сила. Трето благодаря за вниманието.

Сутрин рано към 10 и нещо си пускам Евроспорт. Отдавна вече не гледам български сутрешни блокове. За известно време гледах, докато Лора Крумове беша сама. Опитах да гледам един гръцки, обаче много шумна нация, бетер от италианците. То са едни викове, то са едни патърдии. Действат събуждащо, но не и ободряващо. Опитах се да гледам сутрешните новини на BBC World, нали ги обявиха за най-добрите новинари.  Мисис  Дезънтхавенитингтоду от Апър Даун, графство Ънкноун в Уелс е приготвила пиле по провансалски, с което смята да нахрани министър председателя, защото е заслабнал, по собствените й преценки. Много уважавам усилията на мисис  Дезънтхавенитингтоду от Апър Даун, графство Ънноун в Уелс, но защо трябва да бъдем световно информирани за деянията й?

Като стана дума за новини – приятно съм изненадана от новия канал (не е вече нов) Re:TV. Новините им успяват да бъдат интересни поне първите четири пъти. Понякога обаче в предаването Булевард България ми е по-интересно накъде духа вятъра отвън (през прозореца се виждат едни интересни храсти). Да не слагат гостите там, или да сложат нещо декор, много е разсейващо. Човекът ти говори за проблемите на машиностроенето в Долно Нанагорнище, а ти се чудиш какво е латинското название на това хастче… Някак неприятно ми става, за дето не знам латинското название.

Като стана дума за латински названия, знаете ли, че астрологията е била отречена като наука още в древен Рим. Това не пречи на чeстотата на Европа да се дават най-умни и ценни съвети от астролози, нумеролози, нищолози и глуполози. Не че не съм ходила на врачка. Позна разни минали и бъдещи неща с плашеща точност, но други въобще не й се получиха. Още търсим имането, дето го е скрил някакъв турчин при кладенеца. Тайно търсим, за да не разберат съседите, че са ни роднини. Ще земат да набият бабата за пустото злато. Една нощ с металотърсач опитахме – нищо. Вероятно надълбоко е копал серсема му със серсем. На честотите на Европа нямат такъв късмет с предсказанията, все или брат няма зрителят или бъбрек…

Като стана дума за роднински връзки НОВА съвсем пошла телевизия е станала. Само със Златка, Миленчо и тем подобни диванета се занимават. Непрекъснато слушам и чета заглавия, които засягат болната тема за отношенията между Златка и еди кой си футболист и проблемите в отбора на Милен Цветков.  Защо им трябваше за го правят тоя VIP Dance, като никой ВИП не иска да е в „ментето“ и всичките се натискат за оригинала. Добре, че си произвеждат всяка година собствени ВИП-ове. Новините им също замирисаха на селски скандали. Тъпотата обаче я уцелват в десетката с Цената на истината. Въпрос: „Би ли се представила, ако те попитаме, че правиш секс с водещия на щоуто?“. Еми да, след като ме попитахте си го представих и ми стана някак зловещо.

Като стана дума за сапун, турските сериали са голям хит напоследък. Коя ли телевизия вече не ги пусна при това в най-гледаното време, праймтайма по нашенски. Пуснете някой хитов сериал! Например Дързост и Красота, от малка го гледам, какво Орхан и Мелек ми пускате. Орхан и Мелек да направят 1000-ния епизод, па тогава да се конкурира с Рич и Брук. Можем да предположим, че турската душевност и манталитет са много по-близки до българските от южно, централно и северно американските, следователно тези сериали съвсем естествено са по-харесвани. Всичко можем да предположим, освен че на  програмния ще му  щукне да пуска сапунки в осем вечерта. Преди само БНТ правеше така с Отдаденост. Има ли двойка Орхан и Мелек в тия сериали?

Като стана дума за ангели, много ми харесаха участниците в Dancing Starts 2 без Милодраг Иванов. Тоя и едно време ми беше противен, що са го вадили от нафталина не знам. Тази година обаче журито е нечовешко смотано. Нямам нищо против никой от тримата глупаци, ама да не са и тримата. По отделно много ги тача. Водещите също ви харесват, Митко от край време ми е слабост неземна, а Елена Попова изглежда ужасно добре, признавам си. BTV-то на култура ми харесва доста непоследък, чуе и Господари на Ефира са при тях, което е малък, но плюс. Миналата година съвсем се бяха изоставили.

Като стана дума за изоставяне ви изоставям, защото младши се прибуди. Той вече е на 9 месеца! Скоро ще има поредната сладникаво-захаросана тема. Заглавието ще бъде „Обувките и техните врагове“.